Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях
отново споделям любови и мечти!
Но когато утрото пристъпи...
събуждам се и сърцето ме боли.
Разбирам, с мен са били...
но само във съня ми са били.
Душа, сърце и вик от болка.
Нима е трудно да си жив!?
Когато около теб всичко, знай, умира
когато в тъмното не можеш да заспиш...
Когато всичко ти горчи... не псувай.
А към Бог ръка вдигни и прошка искай.
Да бъде ден, да бъде светлина...
Тя, прошката, не иска да горчи.
Моли се, вярвай и ще бъде...
туй което за теб е Господ отредил.
© Ангел All rights reserved.