СЛОМЕНА ВОЛЯ
Стоящ на стълбите, отчаян,
заровил лице във бедните длани.
Моли се, на кого не знаещ,
само да го чуе някой...
Къде е неговият ангел,
сияйната сила, която го окуражава?
Къде са хилядите свещи,
припламващи във тъмнината?
Къде е неговата майка,
да го прегърне и целуне?
Къде е неговата вяра,
заключена навътре във душата...
Няма нерешим проблем,
няма несломима воля.
Трагедии се сменят със лицата.
Щастието му илюзорно.
Нека просто тихо да прошепне в тъмнината...
Сигурна съм, някой ще го чуе.
Ще се приближи със тиха стъпка
по челото да го целуне.
Да му подаде ръката бяла
и да го поведе.
Къде – нагоре, в небесата,
дето болката не съществува, не.
© Габи Кожухарова All rights reserved.