Стои на стената до зала „България”,
навярно рисуван с шаблон,
без никаква връзка с това полушарие,
самотен и ивичест слон.
Минават край него забързани хората
към някаква своя си цел.
Дори не го виждат. Навярно умората
превръща ума им на гел.
А той си мълчи в двуизмерно двуцветие.
Дали пък не спи през деня?
Или чака в някое друго столетие
метална кранистка ръка ...