С меч разсичаш наш'та реч
на две неравни половини
сока на безумието да извлечеш
от ранените дълбини сърцевинни.
Ще предаде себе си на теб,
защото вече няма смисъл
да седи в пустия мезонет
с паяжините провиснали,
за да замръзне като водата
и порази със хладен блясък,
за да се плъзга като светлината
винаги и навсякъде, ...