Dec 7, 2008, 11:41 PM
Случаен гост
Случаен гост във утрин тиха,
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.
И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.
Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина.
А аз опих се в тези устни,
така божествени, вълшебни,
и питам се - кога ще вкуся,
целувките, единствени за мене...
а може привечер да беше,
смути ме лесно с два-три стиха,
които със захлас редеше.
И каза, че съм празна чаша,
която бързо ще налее,
нощта ще бъде само наша,
а аз не спирах да се смея.
Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,
събудил в мене нежни тръпки,
напи се, тръгна си, замина.
А аз опих се в тези устни,
така божествени, вълшебни,
и питам се - кога ще вкуся,
целувките, единствени за мене...
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно!
-
Браво! Чудесен стих за един не толкова случаен гост!
-
"Отпиваше на бавни глътки,
преди да знам, че станах вино,"
Поздрав Даниел! -
Прекрасен стих, Даниеле!!!
-
Страхотно е, приятелю! Много ми харесва!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
