Поспрях на пътя да си отпочина,
аз срещнах случаен минувач,
попитах: От къде да мина,
за там където няма плач!
Той ми отговори:
Как така, няма път на там,
човек трябва с всичко да се бори,
макар да е останал сам!
Замислих се, обърнах се,
видях колко съм вървяла,
и обратно върнах се,
събрах частиците си, които бях ги разпиляла!