Случайна капка
Капка ми капна в окото
и то се обърка горкото.
Неочаквано и непонятно
започна да вижда обратно.
Красивото виждаше грозно.
Незначителното – помпозно.
Скучното бе интересно,
лъжливото някак си честно.
Любовта стана дива омраза.
Състраданието – проказа,
Адът – частица от Рая,
началото всъщност бе края.
И аз дълго време се чудех,
спях ли, или се будех,
и бе ми съвсем неприятно
да виждам всичко обратно.
Но с времето някак привикнах,
дори тази странност обикнах.
Сега да ме питате даже,
не мога веднага да кажа
кое е красиво и грозно,
делнично или фамозно....
Ето така си живея,
вкопчена в тази идея,
че капчицата незнайна
в окото загнезди се трайно,
живота ми преобърна
и в друг човек се превърнах.
Само понякога тайно
си мисля, че не е случайно...
Наоколо хора се смеят...
... те с капчица си живеят...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да,разбирам,просто се сетих за приказката
-
Да, би могло да се направи паралел - Снежната царица поставя в окото на Кай някакво стъкълце...
А това е по "действителен случай" - случайно ми капна капка в окото и така се роди идеята ... -
Това като в приказката на Андерсен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
