Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато
сляти бяха нашите сърца?

Мразиш ли ме,
или още ме обичаш?
Мислиш ли за мен,
или на друга във любов се вричаш?
В сънищата ти още ли присъствам,
защото ти във моите си всяка нощ
и макар от живота ти вече да отсъствам,
бие ли за мен сърцето ти със пълна мощ?

Любовта си не можах да ти докажа...
Предполагам, че много сгреших.
Съжалявам, че от теб да се откажа
преди време реших!
И макар животът така да протича -
един да си отива и да идва друг,
сълзите от очите ми продължават да се стичат
и плача безсилна, но без звук!

Ако ме срещнеш,
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Или вече ще си ме забравил,
защото друга е твоята съдба?