на до'бър час, случайни минувачо
защо се смееш тъй потайно?
видях го, под ръка с погача,
ухаеща на хляб и трайно
във мене кацна впечатление;
че щом разминеш се улисан
в мечти и свое усмотрение
оставяш спомен и надписан
със девиз и с марка облепен
подаваш пликчето насреща,
а вътре лист с необикновен
език, вещайки ви втора среща. ...