Вселената умираше от смях.
Превиваше се, риташе с крака:
„Случайна среща? Де да бе така!
Съвсем нарочно всъщност ви събрах!
„Случайна среща“ в градската тълпа?
Стотици хора? Хиляди маршрути?
И тя случайно със въпрос разчупи
тишината? И ти ... случайно я видя?
Нима го вярваш? Аз ви дадох шанс.
От вас зависи как ще се получи.“