В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек,
по връхчетата се крепи в лавини.
Не е дете, не е и стар човек,
защото стар е този над стотина.
По устните тъгата брида смях,
немирен, неочакван и невинен,
виновен е прозорецът – разбрах,
и облачето бяло ..., ако мине... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up