Случи ми се някакво море.
Даже не разбрах море ли беше.
Лодка на брега. И чифт ръце.
В лодката, на дъното - череши.
Някой ме повика на брега.
Мислех, че си ти, когато тръгвах.
Стъпките дълбаеха бразда.
Пусто беше, пясъкът бе лъгал.
И след пустотата - пак море
с вкус на недокоснати череши.
Нямаше ни лодка, ни ръце.
И без теб морето ми тежеше.