В утрото на изгрев срамежлив
Аз срещнах те - безгрижен и щастлив.
Обърках се! Не бях заподозряла
душата, за такъв миг зажадняла...
Не влагайки ни дума, нито смях,
усетих се - за ТЕБЕ замечтах.
И върнаха се минали години
в съзнанието на една "робиня".
Едва ли ще узнаеш някой ден,
че спомен ще оставиш ТИ у мен,
че в този миг почувствах се щастлива
и осъзнах, че все пак аз съм... Жива!