Всичко беше много просто.
Човек и маса, дявол, стол.
Днес дяволът ми е на гости.
Посрещнах го със хляб и сол.
Поиска да не го забравям.
Приятел бил ми, от дете.
Той нямало да ме забрави.
С крилете плесна - отлете.
Седя във стаята самичък.
Дали наяве беше или сън.
Пак нещо пиша, нещо сричам,
такава жега е навън...