Пипилота (Някоя Непозната)
17 41
Sep 21, 2008, 7:41 PM

Сляпа душа 

  Poetry » Love
1126 0 4

Бях щастлива, влюбена и сляпа,

сляпа за игрите на съдбата.

Всичко беше розово и нежно,

докато не дойдеше зората.

После във душата ми страхлива

място си намери самотата,

пак останах сляпа,

но нещастна - сляпа от сълзите и тъгата.

Всички нежни думи и милувки

някъде отнесе тъмнината

и зловещо, страшно се надсмиваше,

сякаш близо - зад вратата.

Моята душа наивна, тъжна,

никак не желаеше да вярва,

че сама е, изоставена, ненужна,

унизена, поругана и погребана...

А отсреща, някъде далече,

любовта се смееше игриво

и очите и красиви

търсеха поредната си жертва.

Пак да лъже, да омайва

и привлича нечия душа невинна...

Но така било е и ще бъде -

всеки своята съдба ще носи -

на един - горчива, другиму - по-малко...

Докато зората и нощта се сменят,

все ще е така...

© Някоя Непозната All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??