Sep 21, 2008, 7:41 PM

Сляпа душа 

  Poetry » Love
1233 0 4
Бях щастлива, влюбена и сляпа,
сляпа за игрите на съдбата.
Всичко беше розово и нежно,
докато не дойдеше зората.
После във душата ми страхлива
място си намери самотата,
пак останах сляпа,
но нещастна - сляпа от сълзите и тъгата.
Всички нежни думи и милувки
някъде отнесе тъмнината
и зловещо, страшно се надсмиваше,
сякаш близо - зад вратата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Непозната All rights reserved.

Random works
: ??:??