Бях щастлива, влюбена и сляпа,
сляпа за игрите на съдбата.
Всичко беше розово и нежно,
докато не дойдеше зората.
После във душата ми страхлива
място си намери самотата,
пак останах сляпа,
но нещастна - сляпа от сълзите и тъгата.
Всички нежни думи и милувки
някъде отнесе тъмнината
и зловещо, страшно се надсмиваше,
сякаш близо - зад вратата. ...