Сляпо момиче стои на спирката сама,
с бял бастун, бори се, помага си така.
Хората покрай него само си минават,
поглеждат го или не и си отминават.
Забързани хората не искат или не я виждат,
такива като нея има много, трудно се придвижват.
Отивам при нея приближавам с цвете в ръка,
а тя просто ме попита учудено! Защо така?
Едно цвете, малко внимание една топлота,
един жест обикновен, да усети и тя пролетта!
А хората си отминават, нехаят за нейната съдба!