Тежка нощ душата ми притиска.

И е време нещо да се случи.

Свобода сърцето ми поиска –

то поне в живота се научи.

Самотата вече ме убива.

Пътят ми нататъка се губи.

Времето във мен стрели забива

и ме носи на ръцете груби.

Да поплача, или да се смея?

Да заспивам, или да съм буден?

Тъй ли трябва днеска да живея

в този опак свят – безумно труден?

Тъй не искам вече да живея –

всичко във душата се бунтува.

И във ритъма си на хорея

моето сърце слънца сънува.