И да си слънце
с голямо сърце,
все ще си куче
с превити ръце.
Кой ще види
твойте сълзи,
щом месец закрие
топли лъчи?
И ярко да светиш
смисъл няма,
мътни очи
са бездънна яма.
Месец от камък
е тяхната песен-
и лято да носиш
за тях ще е есен.
© Даниел Генчев All rights reserved.
Отчаивайтесь, по всем поводам - гармония требует диссонанса, чтобы явить себя в творчестве