Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях.
Да ме чака най-топлата къща.
Там на срички мъниста редя
и се уча света да прегръщам.
Ех, да припна по първи петли.
Да надигна със менчето мляко.
Вихрогон да ми пратиш, игрив,
да препуснем в лазурното лято. ...