Лятото, уви, забравило е нещо -
и сега се връща. Иска да го вземе.
Неговите плахи погледи горещи
топлят ни душите в това щуро време.
Слънцето отново смело ни целува.
Спомен за светулки то във нас пилее.
Лятото ухажва Есента - флиртува -
но да я прегърне срам го е - не смее.
Есента кокетна, зряла хубавица
палаво с хлапака Лято се задява.
Листи жълти, сякаш грейнали жълтици,
хвърля му в лицето и го прелъстява. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up