Слънцето изгря
Слънцето изгря ...
Ден се роди,а ноща си отиде.
Аз съм си същата и малко различна,
не съм друга, дори не съм по-добра.
Днес не съм онази питомната,
а много различната и много дивата.
Сега ще се облека ,малко съм болна,
но ще мине там във моята стара гора.
Ще стигна горе на "Камъка"
сред зелите борове и скали.
Ще облека бялото кимоно
и след усилни ката,ще се отпусна.
Ще дишам дълбоко до болка
дано да поема глътката воля,
която все не ми стига.
А после ще бягам между дърветата
когато почти се изгубя,
ще приклекна ,ще се помоля.
Ще плача ,разбира се ,как иначе
дивата от себе си ще прогоня..
Когато отново се опитомя
в къщи ще се прибера....
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Джейни, миличка, ако оставяш стиховете си, след като ги напишеш, да отлежат няколко дена, ще можеш по-добре да видиш какво трябва да се преработи. Това е само съвет, който сама съм изпитала. Иначе имаш чудесно усещане за думите.
-
Започвам да го преработя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Имам нужда да се спра,а после ще видя.
А вие пишете,ще ви чета