Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака,
на розовия полет на момиче,
усмихвам се и никого не чакам
и зная само – още го обичам...
Животът, на прескоци преживени,
въздишките, умирали понявга.
Мечтите, все по детски изглупели,
и любовта, която все очаквах... ...