Свисти ли, жътварко в ръката ти сърпа ти?
Папуняк е лятото - литнал по пладне.
Грижовен ветрец, понамества ти кърпата,
преди сред кръстците узрели да падне.
Бълбука ли песен и в стомната шарена,
водата люлее под сенки прохладни?
Коравият залък - в месали кенарени,
очите ти морни - за обич са гладни.
Косите ти руси се сливат с ръкойките,
в очите - метличини Бог се огледа.
Жената и майката раснат -в девойката,
а слънцето сватове праща - за сгледа...