Слънчев лъч

Jan 7, 2016, 6:34 PM

Poetry

344 0 4

Слънчев лъч
Бродя като скитница у дома,
сякаш нищо не ми познато.
Блъскам се в стените бели,
няма ръце да ме спрат,
очи, които да ме разнежат
с изгрялата в тях любов.
Усмивката да гали душата
с обич по-голяма от света.
зората да ражда деня и нощта,
да остави в леглото цветя.
Сърцето ми пробожда стрела. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Слънчев лъч

Want to read more?

Random works