rudin (Иван Христов)
858 1444
Aug 20, 2011, 10:15 PM

Слънчев стих 

  Poetry » Love
593 0 4

Събужда се градът, от сън омаян.

Завесата едва повдига Феб.

Ще тръгна надалече и незнаен,

но няма да е същото, без теб.

 

Преваля ден. И бягащата муза

стои, все още, в първия куплет.

А заник капишона си нахлузва

на слънцето. И светиш във сонет.

 

Нощта отново, същата, пристига.

По тъмното небе лети болид.

И ти си тук - със устните да стигна

на бледата луна до слънчев сплит.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??