Sep 9, 2018, 12:39 AM

Слънчева обич 

  Poetry » Free verse
626 4 12

Нежен воал над сребриста луна,

някак ефирно времето разстила

и на облаче бяло - душата полита

да попие миг вечност и звездно сияние!

Нежно ефирно - докосва звездите

и мъдрост си къта за после

за полета чакан воал си изплита

от слънчева, слънчева обич...

Защото са трудни житейските уроци

и все за нещо задавам въпроси...!

Но тогава отпивам от медена чаша

миг вечност и слънчева обич...!

И ето вървя! Не ме плашат вече,

трънливите земни пътеки...!

Трепти в сърцето слънчева обич,

мир, доброта и човечност...!

 

09.08.2018г

Катя Джамова

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Влади, благодаря ти за хубавите думи!
  • Светла, благодаря ти!
  • Хареса ми...
  • Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
  • Слънчевата обич е там където я заслужават.А тя е с цялата си светлина в твоят стих.
  • Хубаво!
  • Наде, благодаря ти!
  • "И ето вървя! Не ме плашат вече,

    трънливите земни пътеки...!

    Трепти в сърцето слънчева обич,

    мир, доброта и човечност...!"!!!
  • Мария, благодаря ти за хубавия коментар!
  • Красива и нежна картина си нарисувала в стихове, Катя! Много деликатно си втъкала идеите за вечността, мъдростта и житейските уроци! Финалът ти е прекрасен! Поздравления за чудесното стихотворение!
  • Младене, благодаря ти от сърце за хубавите думи!
    Руми, благодаря ти!Радвам се да те видя на моята страница!
  • Покровителството на луната и на "слънчевата обич" е достатъчна гаранция, че ще извървим "трънливите земни пътеки". Поздравление за поезията, която поднасяш, Катя!
Random works
: ??:??