Защо ли слънцето така се усмихва
и с нежност сипе светли лъчи?
Там, горе, на мащеркова поляна
седнало е момиче, до него момче.
Венче от мащерка сплита момиче,
влюбено греят очи на момче.
Нежни думи и смях на момиче,
тих шепот и мечти на момче.
Защо ли слънцето зад облак се скри
и свенливо е свело надолу очи?
Там, горе, на мащеркова поляна
едно момиче целуна момче.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.