Вървя по пътеки утъпкани
под небето със цветна дъга
и по улици прашни препълнени
се загубвам в безкрайна тълпа.
Със ръцете докосвам лъчите
на красивото слънце над мен
и по тях се изкачвам с мечтите
за един слънчев мой ден.
Усмихвам се и притварям очи,
глава вдигнала към небето сияйно,
докосват ме топло всички лъчи.
Продължавам напред. Накъде? Пак незнайно. ...