*****
Хванах пътя! Без да гледам назад.
Само себе си метнах на рамо.
Скътах си спомен за шумния град,
избягах от житейските драми.
И слънцето- през мигли от листа,
пращаше намигащи послания...
Напредвах в храсталака- с колена
от поривни желания издрани...
В тишината вселенска потънах
и в спокойните дни на света.
Аз успях, оттласквайки дъното, ...