Един спомен, като стара реликва,
смущава съкровеното в душата ми...
Колкото и щастие от него да блика,
тъгата ме обгръща с пламъци...
До бяло изгарям... С времето споря...
Не знам как да върна стрелките...
Но ето – мечта! Във слънчево синьо.
С нов заряд обагря ми дните...
© Павлина Христова Петрова
~~~~~
Слънчево синьо е, когато дъждът се е извалял, въздухът е свеж
и синевата свети огряна преди още да се е показало слънцето...