Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Sep 6, 2021, 8:09 PM

Слънчице 

  Poetry » Landscape, Other
270 1 7

Обричаш лятото на незабрава,
с инат запъваш пак в пръстта пети.
Светулке, сетна, в шарена дъбрава,
с душата си се молиш: Освети,

 

онази незабравка – да напомни,
за царевица в свилени поли
ухае сладко, да те заболи...
Преди да падне първата слана
и мак да грейне пак, на ранина,
за два-три мига – кратички и скромни.

 

А после нека зима завилнява,
затръшнала небесните врати.
Светулката мъждукаща ни сгрява,
искра от лято. Слънчице, почти.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??