Sep 29, 2011, 8:27 PM

Слънчице галено...:) 

  Poetry » Landscape
944 0 18

Слънчице жарено, алено - галено.
В коси донадено, та чак заплетено.
По устните сладостно, топло и медено,
в ръцете трепетно, радостно - шеметно.

Заесенееш ли , Слънчице,  търся те.
Да те доимам диря очите, лъчите,
и за да те стигна, гоня потерите
на ветровете, ветровете - хайдутите.

Да не задигнат белите облаци,
та да затулят небе със сивелици
и да заплюкат дните дъждовници.
След тях да хукнат шумни виелици.

Че щом се зазимят,  пак дните късеят.
Лъчите ти, Слънчице, щом позадрямат,
към пролети хукват очи, да ги чакат,
и пак да ме топлят, да милват и галят. 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??