Слънчице златисто, кажи ми,

как отгоре изглежда моя роден край,

как е старата гора,
как е балканa?

Мир ли властва още над тях?

Подари ми свежестта на светлата роса.

Срещни ме с песента на вятъра.

Да ми полъхне с дъх на казaнлъшка роза,

а аз ще ти разкажа историята на моята страна.

Ширехме се някога на три морета.

Властвахме над ромеи, над маджари.

Роби бяхме на византийци,
на османци.

Но непоробим оказа се духът ни.

Кажи ми, слънчице,
господари
или роби сме днес?

Разкажи ми за съдбата на моя народ.

Но защо помръкна,защо спря и песента,

Навярно мълчалив е животът в моята страна.