Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна:
нямаше ни лампица, ни свещ,
огледах се и зърнах на земята,
на две пречупен, мъртъв, слънчоглед
На сутринта погледнах през вратата,
там гледаха ме всичките глави,
затворих и опрях се на стената,
колибата започна да гори