Не чу ли шепота на вятъра
в безсънната прегръдка на нощта?
Когато мислите ми се протягаха
в безумния си опит да летят!
И не видя ли колко съм смалена
сред всичките ти думи и дела,
поръбена, изпружена, студена,
защото позволи да съм сама!
Не стигна ли един живот мълчание
да разбереш, че думите са нищо,
че срещата на две очи, дихание
и шепот на звезди не се поглъщат - ...