Смалявам се...Ужасно се смалявам... Светът ми всеки миг се прекроява... Нима за нищо вече аз не ставам? Животът ли червен картон ми дава? Стопиха се приятелите...всички. На мястото им зее празна дупка... Изнесоха се, сякаш, по терлички и всеки се заключи във черупка... Роднините... останаха далече... И само в спомените ми се връщат... Какво, че ги съзирам всяка вечер? Това не им помага да възкръсват... Смалявам се в желания, в копнежи и всичко вече ми е безразлично... Попивам се в морето от невежи, където всяко чувство е първично... Какво ми е? Кое ли ме пречупи? И вятъра във мене кой разсея? Предадох се... Спокойствие си купих... срещу мечтите... за да оцелея...