Смирена, простих отдавна,
като наивно дете си останах.
В любовта задъхана,
от градски нощи посипана
в пепел останах.
И от любовта си на авантюристично
подозрение, посипвам се в
пясък и пепел.
Загубена в теб и
задъхана от усмивки на
"работа вкъщи" с тръпчинки,
харизматично искам под дъжда
с теб да уловя ритъма на
любовта.
*****
© Ваня Генчева All rights reserved.