СМИРЕНИЯ

... със цялото смирение, което

премина в мен от моя стар баща,

обичам всичко живо под небето,

което хвърля сянка над света –

дали човек, закъсал насред друма,

или мишле във моя вехт долап,

за всекиго стишил съм блага дума

и къшей сух от черния си хляб,

безброй слънца в отвъдното изпратил,

невям и аз за някого съм мил? –

мен всяка живинка ми е приятел,

и всичко лошо вече съм простил,

да легна – чист, в постелята си вечер,

дете да милна, книга – и Жена,

не знам какво да искам друго вече? –

освен светът да бъде Светлина

за мравката, за литналия гълъб,

за смока, изпълзял на миши лов.

Пред всекиго да бъде пътят дълъг

под шепичката Божия любов.