Izumrudkata (Катя)
290 3762

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

Смирено 

© Катя All rights reserved.

Comments

• Izumrudkata (Катя)

  2018-01-29T22:53:27+02:00
  Васе, благодаря ти!Прегръщам те!
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2018-01-29T22:43:15+02:00
  Колко си приличаме само! Поздрави!
• Izumrudkata (Катя)

  2018-01-29T21:13:05+02:00
  Вили, благодаря ти за хубавия коментар!
• Violet_86 (Виолета)

  2018-01-29T11:18:00+02:00
  Когато започнах да пиша, първото нещо, което бях написала беше нещо подобно
  И да ти кажа помогна ми в тежък за мен момент сама си дадох сили и повярвах.
  Поздрави, Катенце.
• Izumrudkata (Катя)

  2018-01-28T20:56:04+02:00
  Младене, благодаря ти за коментара!
  Извадих стиха на бял свят от една пожълтяла
  от времето тетрадка.Написан е през 2003г!
  Бях безработна, отчаяна и смирено понасях
  трудностите в живота и въпреки бунта в душата ми
  срещу несгодите, бедността и отчаянието двамата
  със съпруга ми на една заплата успяхме да изучим
  децата си и да ги възпитаме.Боли ме,че дори след
  толкова години не виждам промяна, младите хора
  се преместиха в градовете за да имат работа...
  Боли ме от тишината на нашата улица от това,
  че в селото което живея видимо се обезлюдява!
  Не мисля, че хората които работят в чужбина им
  лесно!Носталгията по родината ги съсипва!
  А и всеки прави своя избор!Аз не бих обвинила
  никои за избора му как да осигури прехраната
  на семейството си!Знам , че стиха е силен и носи
  своето послание...а именно да живеем достойно
  и да усещаме онази сигурност и защита да можем
  да живеем по спокойно и без да се притесняваме
  за старините си!
• vega666 (Младен Мисана)

  2018-01-28T19:58:58+02:00
  Много силна поетична изповед. Ние българите предпочитаме да прекланяме глава пред трудностите и да се държим като гои, които се молят единствено да ги угояват. Затова и напускаме с лека ръка родината си, за да търсим мястото където битовият човек в нас ще се развихри. А не мислим за душата си. Душата в българина се пробужда единствено, когато закъса и то за да моли милост от небето и да хленчи. Кофти племе сме, но не търсим вината в себе си, а винаги в другите. Затова стиха ти, Катя, ме зарадва с категоричната си позиция: "Смирено, смирено...Само пред Бог...!" Ти си достойна българка, а не като змиорките отпрашили към Саргасовите си морета за единия гол гурбет!!!