По стрелките на нощния ден
се разхожда душата ми клета.
А навън в симфоничен рефрен
профучават коли, колелета.
Аз стоя със замръзнала пот,
съзерцавам пред мен тъмнината.
А над мене злосторен кикот
се извива в самотна позлата.
Пред вратата ми хаоса шепти,
а часовникът сякаш е спрял.
И съзирам без дъх онемял
как отлитат си мойте мечти. ...