Смисъл да се моля...
І-
Денят бездомен гузно се завръща.
Вали от девет до към три следобед,
когато погребенията свършват...
И после няма смисъл да се моля.
-ІІ-
Забравих филм ли беше, или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър
е пускала корони или корени
в детинския ми мозък, като свлачище,
сменил море за песъчлива суша.
Историята дявол ще разплаче,
а Господ примирено ще изслуша.
-ІІІ-
И сякаш си я спомням на колèне,
зарила пръсти с пръст – като в огнище –
събирайки парченца вечна тленност,
от първия етаж… та до Всевишния.
А гробът е обратното на кула –
стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!
Жестока. Черна. Безпределна нула
изпод ръцете ù, които помнят
до костите на татко... И надолу...
И няма бъчви с мъдро грозде пълни.
И няма враг – да ù прелее воля;
или приятел – пъкъл да ù палне !
-ІV-
Градът се разпростира като клюка,
и се наема сам да се надскочи,
надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог... И грамофонните му плочи!
V-
Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум пиян на сватба.
Дори по изгрев няма да се върне...
Търкаля се крадливо като гарван!
Ах, крехката ми баба е сиротна!
Събира смърт – костица по костица.
Побира се в един чорап Животът-
нетленната човешка плащеница.
-VІ –
... Ще отнесе, каквото й остана
на новото ни гробище... Където
отдавна възмездена спи и баба -
светицата, чиито пръсти
светят.
***
Градът се разраствал...
И „Паркът за вечен покой” се оказал почти в центъра на града. Днес на мястото на старото гробище има магазин от веригата „BILLA” А зад (или под) всичко това - хиляди човешки съдби... Близките получили известия, че старото гробище се премества на „по-добро място” и, ако искат да запазят нещо от скъпите си мъртъвци, да нарамят лопатите...
Баба ми разказваше как е събирала костица по костица от татко, в чорапите му. Само те останали цели.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тук всяка дума бие като камбана! Жалко, че няма вече много такива произведения в сайта..
-
И в Ямбол пазаруваме от известна верига магазини, които са върху старите гробища... Търговците не са само в храма.
Но живи сме и грешни!Светла памет на мъртвите, защото мълчанието им ни опрощава! -
Винаги когато пишеш за баба си, не знам защо, в съзнанието ми изниква образа на жена топло хванала ръката на едно момиченце с две черни опашчици на автобусната спирка...
Тази обич няма как по-друг начин да бъде пресъзданеа с думи, освен като електричество, което те разтърсва...
С обич! * -
Не че не го чета за енти път но още ми бягат думите за коментар
-
"И сякаш си я спомням на колèне,
зарила пръсти с пръст – като в огнище –
събирайки парченца вечна тленност,
от първия етаж… и до Всевишния.
А гробът е обратното на кула –
стърчи надолу… Зейнало. Чутовно!
Там няма нищо повече от нула.
... Освен ръцете ù, които помнят."
Прав е Райсън. Прав е...!
-
Ти си невероятна, Поли!!! Прегръщам те с радост и с възхита!!!
-
Това стихотворение стиска за гърлото и обездумява! БРАВО, Пин4е!!!
-
ех, Боже...
-
" Отдавна възмездена спи и баба.
И костите, и пръстите ù светят."
И стиховете ти светят... и то как!? Поздравления!
Най-ярката звезда си! -
Не,че не съм го чел 100 пъти,но само аз не съм се отбелязал...
Хваща за гърлото и стиска яко!
Както и повечето ти стихове! -
Павлина...
... -
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=163218 с поздрав!!!
-
...
-
Фен съм ти. Разтърсващи стихове...Нова година - нови успехи!
-
О, Боже! Накъде вървим...
Написала си го толкова хубаво и разтърсващо, че всякакви други думи са излишни. Поклон!
-
Чета го за кой ли път...
Пинче, невероятна си!!!!!! -
!/*
и поща -
Това е скандално! Как може... Билгарийо?!?
Поли прегръщам те!!! -
Не мога да коментирам, Поли!
Мога само да ти се поклоня и да ти ръкопляскам... Права! -
И няма враг – да ù прелее воля;
приятел – за да ù запали пъкъл!
С преклонение! -
Пусна корени в мен.
Надълбоко е болката.
Днес целувам ръката ти...
И си спомням неспомненото...
И в нашия град беше така.Сега е парк "Никола Петров"...
Желая ти щастлива Нова година и все така невероятна поезия! -
Честито Рождество Христово, Йосева !
Нека има мир и любов! -
Сестрице, желая ти най-прекрасните мигове.Лятното море или зимни вълни
на "Камен бряг"Най удачното скривалище!
Щастливо ново през НОВАТА! -
Всяка усмивка е платена с изплакани сълзи. Благодаря за споделения стих!
Поздрав! -
Поли, всяко твое появяване тук, е едно събитие. И с тази разтърсваща сила, която носят стиховете ти, отекват задълго в съзнанието ми! Поклон и радост, че те познавам отблизо!
-
През новата година ти пожелавам:
12 месеца късмет,
52 седмици успех,
365 дни секс,
8760 часа любов,
525600 минути щастие
и 31536000 секунди здраве!
(Малеее, дано не съм се изложила с аритметиката! ) -
Желая тържество на и след Рождество!
-
А крехката ми баба рови, рови...
Събира смърт – частица по частица
в чорапа му – по-тесен от окови,
и по-велик от съкровена липса.
--------------------------------------------------------
Пинчеееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!!! НАЙ-ГОЛЯМА СИ!!! -
Искам вместо пръст отгоре ми да сложат грамофонна плоча!Невероятна си!!!
-
Невероятен, разтърсващ стих!!!
-
Интерсно, но и аз имам детски спомен, когато в Ловеч преместиха гробището на Мелта извън града. Сега се намира в едно село Соколово и там хората преместиха гробовете на близките си. Безекрайно неудобно и тъжно, почти няма превоз, без лека кола не можеш да отидеш да почетеш близките си. Явно твоят случай не е изолирано явление. А ТИ СИ МНОГО ГОЛЯМА ПОЕТЕСА - за кой ли път вече го пиша тук. Целувам те.
-
...
! -
Павлина, много силно е посланието ти! Поклон за умението ти да го заредиш с тройна доза мъдрост - за цели три поколения!
-
Божееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!
Закла ме! -
Боже мой...убийствено тъжно...
убийствено силно...
Пинче!!!!!***** -
...
-
!!!***
Благодаря ти! За сълзите, с които пълниш очите ми! За усмивките, които ми даряваш с приятелството си!
За всичко! -
Този свят няма жал ни към живи, ни към мъртви, адашче...
Много силен стих! Прегръдка!* -
Ако думите можеха да изразят емоцията ми след това което прочетох, щях да кажа нещо... Но се опасявам, че е невъзможно!
!!!!! -
Разтърсващ реквием...
Пинче... -
Без думи!
-
!!!*
Разплака ме! -
Разтърси ме до дъното на душата ми, няма какво повече да кажа!
-
Полиии, винаги ме хвърляш в крайности!!!*
-
Без думи...
-
Да, като клюка...Но там са ни корените и всичко, за което има смисъл да се молим...
И знам, и е тъжно, винаги е тъжно.
Прегръдка с обич! -
Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум пиян на сватба.
И няма как по изгрев да възкръсне.
И има как да бъде като брадва...
п.п. ...Само това успях!
Другите думи са излишни...Прегръдка на разсъмване от мен, Поли! -
Няма какво да се каже,но и не може винаги да се мълчи! Остава ни само...да викаме! Безкрайно силен стих!
-
Тежък,истински,разстърсващ.
Просто невероятен. -
Все едно чух гласа ти и въздействието на стиха е още по-силно!
-
Много тежко стихотворение. Болезнено реално.
-
Изслушах те!.......
И сега много дълго ще вали...
Прегръщам те! -
Много тежко като усещане!
....... -
И тук ще мина да те прегърна. Няма как да подмина.
-
Плача!!!
-
Боже!
Поли!
... -
...ти, ти, ти ли ми говориш за тишина?
Тук е тишината и ти умееш да говориш С нея!
...а тя покорно ти се подчинява!
Полиии:* -
тежък стих!...
-
Не ми останаха думи...
!!!
Поздравления за силата на словото ти,Поли!!! -
...
-
!!!
Разплака ме!Силата на думите ти вълнува страшно! -
!!!
да, така е... -
Господ не пише на български вече.
Останаха няколко ангели((( -
Разтърси ме!
-
Чудя се, дали да се радвам, че те познавам достатъчно
или да не се радвам, че те познавам Недостатъчно... -
Господи!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
