Сърдито в небето се цупи и плаче
облаче, капчици рони.
Подгизнало цяло, реши се обаче -
поспря се над голите клони.
А крушата цяла окъпана, чиста
му с мокри ресници намигна.
Разпукнаха пъпки зелените листи
и сякаш до него тя стигна.
Па щипна му бузката мокра и хладна,
погали перчемчето бяло.
А щом в зелена прегръдка попадна,
веднага да плаче то спряло. ...