НОЩНА СТРАЖА ПРЕД ПОРТАЛА НА РАЯ
Разпиля се навън в посребрени мъниста росата.
Като ласка се плъзна зеленият утринен дъх.
Над черешата цъфнала косът отключи гласа си.
И космат, и навъсен, сторък се протегна градът.
В моя краен квартал много рядко таксита се мяркат.
Нито светват прозорчета жълти, заспи ли денят.
В полунощ тук натирени сенки се скитат из парка
и зад голите храсти молитвите свои шептят.
Сякаш стражи на цялата памет, която се срути
върху прага прогнил и сънуващ безшумни нозе,
преживявал войни, излекувал и рани, и лудост, ...