СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък.
След тишината слиза тишина
и дълго със мълчанието спори.
Здрачава се – на призрачни валма,
така, че да не видят много хора.
На сухо и на топло ни прибра
в ръждивата си броня автобусът.
Покоят се взривява от искра – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up