Oct 31, 2007, 11:51 AM

Смълчаните хора 

  Poetry
543 0 2
Смълчаните хора


За миг тишината престава и изчезва простора,
преижда някаква раса, раса на смълчаните хора.
И разпръсват се по улиците много различни човеци,
човеци от новата ера, а улиците са пак тъй смълчани
и тихи, не по-различни от вчера.

Така те бродят по тротоарите и лица се намират познати,
като по смъртна забрана те спират и пак продължават.
Някои ще кажат, че са се припознали, но уви, тез приятели
стари веч се отминават!

Няма отговор тук, може би това са хора на егото.
Какво, че били са другари, сега са смълчани стражари
на времето. Ни дума не се отронва от устните бледи,
а очите с погледи търсят непознати перипетии.


С тази слава носи се градът, той няма да се промени:
ще се запазят улиците, а с тях и тротоарите и по тях
ще се разхождат щастливи хора, но в друго време!

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??