Jun 9, 2005, 7:56 AM

Смърт 

  Poetry
1012 0 4

Хехе, човече,
видя ли как се крие зад ъгъла,
покрила глава с качулка,
крие костеливото си тяло с дълга до земята перелина!

Гледай само как те гледа
замечтана...
Чака да дойде твоят ден,
но този ден, стари мой приятелю не е днес.
Днес тя идва за мен!

Смъртта, тя е моя приятелка,
колко пъти сам писал за нея!
Тя знае, че аз съм единственият по - силен от нея!
Защото дори след като мине през мен, аз пак ще живея.
Смъртта, стари ми приятелю се страхува от мен...

Ех, човече не бягай...
Тя не е тук за теб.
Остави я да гледа,
наслаждава се на момента,
на последния авторски миг!

Не, не, смърт почакай....
А ти, човече ела!
Вземи този лист и го отпечатай,
нека народът помни моите слова...

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Гриноир това стихче е написано на базик за да качя нещо в саита!Скоро не го бях правил
  • много хубаво мн ми харесва 6 от мен
  • точно така. страхотно е!!! Само не разбрах защо народът трябва да запомни как се фукаш, че си по-силен от смъртта...Това всъщност няма значение.
  • много готино направо е номер 1
Random works
: ??:??