Свещта гори, но не остава много, по пода пада восъкът горещ, с всяка капка отива си душата ми, с всяка капка умира част от мен.
Студът навлиза във вените ми, изстивам бавно и се превръщам в лед... С последното притваряне на клепачите се моля само за едно - да видя слънцето, да видя птичките и приятелите ми и всичко да остане част от мен...
Свещта угасва и душата и сърцеТо ми и Те... Последно вдишах и се струполих, Усетих земята под мен, земята, която газих толкова време, земяТа, под която вечен сън ще спя 2 метра в пръстта...
Навън е мрачно, но е ден слънцето не грее, със своето величие, като че ли е в ковти ден... Днес е траур, някой е починал, дървеТаТа шептят, шептят...
Преди живеех в ужас, в сълзи и тъга, но поне усещах полъха на вятъра, виждах слънцеТо и великолепиеТо на природаТа виждах всичко, а сега ...
Ковчега е студен и тъмен... Аз мразя студ и тъмнина, но аз избрах го и ще трябва да остана, това е новия ми черен свят!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.