Jul 11, 2015, 10:04 AM

Смърт 

  Poetry » Phylosophy
417 0 2
Смърт
Пътят е завидно лек,
пътят е завидно стръмен.
Трябват две очи нащрек
в облака тъй тъмен.
Там до твоята вода,
моят дъжд ще завали
и от мъртвата трева
червеят ще изпълзи.
Съмнявайки се – ще тъжиш
за невъзможните ни дни,
където времето ще продължи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров All rights reserved.

Random works
: ??:??