Смърт
Какво си, Смърт? Аз за теб нехая!
Мнозина плашат се от тебе! Зная!
Мнозина искат да те заобиколят!
Но как се заобикаля Смърт?
Малцина мислят си за тебе и говорят.
Избягват темата, за неизбежността ти спорят.
Каква си? Неизбежна? Подранила?
Избавителка? Или портал?
Жестока? Нежна? Милостива?
Или решение, което някой е избрал?
Аз знам какво си. Не искам да те заобиколя!
Не задавам глупави въпроси,
но се старая живота си да удължа.
Не ни е лек живота. Далече е от песен!
Но, мисля си за тия, които ще останат
и ще поемат товара ми като наследство.
За това не бързам Смърт, да те посрещна.
Може би преценката ми е погрешна,
но знам, че ти не слагаш край на земните дела.
Отговорностите ни продължават и след това.
Но знай! Когато дойдеш, ще те поканя на кафе,
ще те попитам как си, пътува ли добре...
Ще поговорим като дружки стари
и ще премина отвъд както много мили другари....
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Моля? Как така, Марияне? Нима знаеш как да я заобиколиш? Благодаря ти, че прочете.
-
Поздравления, Маргарита! Смъртта е всичко онова, което никога няма да бъдем!
-
Благодаря ти, Ангел! Използвам личното ти име, защото съм пристрастна към него. Съпругът ми, когото много обичам, се казва така.
-
Замисляш стих!През цялото време на прочита виждах себеси в разговор с косачката!Поздрави за стиха!Много ми хареса!
-
Благодаря, Роби. Май нещо съм се спихнала, щом ме занимават такива мисли.
-
Замислящ стих, Марго!...Много ми хареса!...
-
Благодаря приятели.
-
Явно защото помъдряваш... Хубаво е човек да не се страхува от неизбежното! Но трябва да се замисли за живота си и как го живее... Поздрави за. задълбочената творба, Мими!
-
Много ми харесаха тези размисли, Марго! Мисля, че няма възрастен, който в определен етап от живота си не си е задавал тези въпроси. Само че, Тя не пита дали имаш отговорности или не, дори ред не признава. Поздравления, Марго!
-
Това обикновенно е тема табу. Сякаш, ако не говориш за нея, тя ще те подмине. Да, ама не, както е казал П. Бучаров. Особенно у нас тя не признава ред, възраст, не търси причина. А и ние рядко се замисляме за нея. Мисля, че след като тя е едно от двете сигурни неща в живота на всеки, трябва да я опознаем, приемем и защо не - да я обикнем. Нима се страхуваме да преминем от едната стая в другата? И със смъртта е така, само че, ще премине голото съзнание. Явно, страх ни е да приемем, че то може и голо. Благодаря ви, че прочетохте.Не знам защо напоследък не мисля за птички и любов, а за смърт и изначалие.
-
Интересен, бих казал изчерпателен, монолог, сякаш пред раззинатата паст на смъртта!
-
Много хубаво и смислено стихче, Марги.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
