Болят ме стъпки... Пътят смъртен
забива се в нозете ми до стъклено.
Премерен удар... и живот натъртен
се ражда от безбожност. Пъклено.
Скърцат стави... Взривово мълчание.
Оловните истини скитат бездомно.
Приют за души... не миг себезнание,
тишината гризе от сърце - монотонно.
Изгряваща Луна... От половин небе.
Беззвездно. И с очи, от сън незрящи.
Разплакана съдба... върви след мен.
С отпечатъци в сълзите ми кървящи. ...